Месото и рибата – полезна храна при балансирана консумация

Месото и рибата още от най-стари времена са играли важна роля в изхранването на човечеството. Тези два вида хранителни продукти са източници на белтъчни вещества от животински произход, минерални соли и някои витамини с важно значение за човешкия организъм. Нещо повече – рибата  освен заради хранителните си качества, отдавна се е използвала и като лечебно средство. Древногръцки и древноримски лекари са приготвяли най-различни лекарства и препарати от месото и вътрешните органи на рибите.

Като профилактично средство за предотвратяване на атеросклерозата се препоръчва употребата на храни, бедни на холестерол и богати на лецитин, холин и метионин.Тези три вещества пречат на холестерола да се отлага по вътрешните стени на артериалните кръвоносни съдове. Някои видове говеждо, овнешко, свинско месо и др. съдържат средно от 0,06 до 0,08 гр. холестерол на 100 гр. месо. За сметка на това пък те съдържат до около 1 гр. лецитин, незаменими аминокиселини, холин и други необходими за човешкия организъм хранителни и защитни вещества. Оттук следва, че мнението относно вредното действие на месото за здравето на хората в средна и по-напреднала възраст е неоснователно. Разбира се, всяка злоупотреба с месо или с други продукти, може да доведе до вредни и неприятни последици.

Количеството на мазнините в различните видове месо е най-различно. То варира обикновено от 3 – 4% в нетлъстите меса,  до 35% и повече в тлъстите, особено в свинското. За хора в средна и по-напреднала възраст се препоръчва употребата само на нетлъсти меса. Тлъстините на говеждото, овчето и свинското месо трябва да се отстраняват почти напълно чрез изрязване, а тлъсто месо от патици и гъски трябва да се избягва. Също така е добре да се избягват други месни храни, съдържащи холестерол, каквито са череният дроб, бъбреците, сърцата, тлъстите колбаси, тлъстите месни консерви и др.

За лицата, страдащи от подагра, не е препоръчителна употребата на храни, съдържащи т. нар. пуринови основи, от които се образува пикочна киселина. Такива храни са обикновено вътрешните животински органи (черен дроб, бъбреци, далак, бял дроб), месото от дивеч и др. От растителните продукти богати на пуринови основи са спанакът, фасулът, зеленият грах, малините и др. Богати на пурини са също месният бульон, месото от млади животни, като телета, пилета, прасенца и др. Месото от по-възрастните животни не съдържа пуринови основи.

Месото на рибите освен белтъчни вещества съдържа и някои витамини като витамин А, витамин В12 и др. В рибеното месо се съдържат и т. нар. микроелементи, каквито са флуорът, медта и др. Тези елементи играят важна роля при обмяната на веществата в организма. Месото на нетлъстите риби в прясно състояние се смила в стомаха на човека много по-бързо, отколкото другите видове месо и се усвоява от организма до 92 – 98%. Особено полезно за по-възрастните хора е месото на морските риби, в което се съдържа йод, играещ важна роля за предпазването от атеросклероза и за лечението й. Месото на някои по-тлъсти риби, каквито са например чигата, паламудът, сардината, шпротите и др., съдържа значителни количества холестерол и витамин D. Консумацията на такива риби за хората над 45 – 50-годишна възраст трябва да бъде ограничена.

В месото на домашните животни, дивеча и рибите се съдържат и много екстрактни вещества, които се отличават с възбуждащото си въздействие върху секреторните функции на стомаха и върху нервната система. При сваряване на месото тези екстрактни вещества преминават в бульона. Ето защо не е препоръчително възрастните хора да употребяват много често месен бульон. Препоръчително в тези случаи е месото на рибите и другите видове месо да се употребяват след предварително леко сваряване, за да се отделят екстрактните вещества, и след това да се подлагат на печене или пържене.

За хората, които не са заети с тежък физически труд, е достатъчно за 24 часа да консумират 150 – 200 гр. месо, месни продукти или месо от птици и около 80 – 100 гр. месо от риби или рибни консерви. Необходимо е да се отбележи, че както прекомерната употреба, така и ограничената консумация на месо е вредна за здравето на човека. Същото се отнася и за рибите. Прекомерната употреба на месна храна води до усилено разпадане на белтъчните вещества в организма и до нарушение на обмяната им в него. Недостигът пък на месна и рибна храна намалява притока на аминокиселини в организма и също води до нарушение на обмяната на белтъчините. Във всеки случай централно място в храната на хората над 45 – 50-годишна възраст не трябва да заема месото, а млечно-растителната храна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *